| оки - Намерени са 35 думи от търсенето |
|---|
| ока - мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама. |
| око - мн. очи, ср. 1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи. 2. Зрение. Има точно око. • Без да ми мигне окото. Без да се колеба... |
| оси - ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо. |
| ски - ска, ж. Двойка изгладени тесни и дълги дъски за пързаляне върху сняг с остър и леко подгънат преден край, които се прикрепват към ... |
| коки - само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни. |
| окис - мн. окиси, (два) окиса, м. Спец. Съединение на химически вещества с кислорода. |
| окича - окичиш, мин. св. окичих, мин. прич. окичил, св. — вж. окичвам. |
| уроки - само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки. • Да... |
| кокили - само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера. |
| кокиче - мн. кокичета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг. • Блатно кокиче. Диворастящо растение с по-дребни и... |
| окисля - окислиш, мин. св. окислих, мин. прич. окислил, св. — вж. окислявам. |
| окисна - окиснеш, мин. св. окиснах, мин. прич. окиснал, св. — вж. окисвам. |
| инокиня - мн. инокини, ж. Монахиня, калугерка. |
| кокичка - мн. кокички, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички. |
| окисвам - окисваш, несв. и окисна, св. 1. Какво. Кисна продължително, обикновено в течност. 2. Разг. Подсичам се. |
| окичвам - окичваш, несв. и окича, св.; какво/кого, с какво. Украсявам, за да изглежда по-добре или празнично. Окичиха портретите на св. св. ... |
| шокирам - шокираш, несв. и св.; кого. Правя неочаквано силно, обикн. лошо впечатление; провокирам. Тоалетът й шокира всички. - шокирам се. И... |
| смокинг - мн. смокинги, (два) смокинга, м. Официално мъжко сако, обикновено черно, с дълги лъскави ревери. |
| смокиня - мн. смокини, ж. 1. Субтропическо дребно дърво с длановидни твърди листа и крушовиден плод, изпълнен с малки семки, което вирее в т... |
| триокис - мн. триокиси, (два) триокиса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород. |