| ого - Намерени са 98 думи от търсенето |
|---|
| роговица - само ед. Прозрачната обвивка на окото. |
| спогодба - мн. спогодби, ж. 1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спа... |
| премного - нареч. Прекалено много. |
| поговоря - поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам. |
| богомолка - мн. богомолки, ж.Жена богомолец. |
| договарям - договаряш, несв. и договоря, св.; какво. Сключвам, подписвам договор за нещо. Договорихме доставките. — договарям се/договоря се. ... |
| богомолец - мн. богомолци, м.Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли. |
| боготворя - боготвориш, боготворих, боготворил.Почитам като божество; изпитвам почит; възхищавам се, прекланям се, обожавам. Той боготвореше м... |
| богохулен - богохулна, богохулно, мн. богохулни, прил.Който хули, оскърбява Бога. Богохулни думи. |
| логопедия - само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване. |
| многочлен - мн. многочлени, (два) многочлена, м. Спец. Алгебричен израз, който е сума или разлика от няколко едночлена. |
| огорчавам - огорчаваш, несв. и огорча, св.; кого. Причинявам огорчение, наскърбявам. Грубостта му я огорчи. — огорчавам се/огорча се. Изпитвам... |
| огорчение - мн. огорчения, ср. Неприятност, мъка, душевна болка, обида. |
| поговорка - мн. поговорки, ж. Народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдро... |
| погорявам - погоряваш, несв. и погоря, св. 1. Горя малко време. 2. Диал. За какво. Обзема ме жажда или силно желание. Погорявам за вода. |
| прогонвам - прогонваш, несв. и прогоня, св. 1. Кого/ какво. Гоня извън някакви предели; изгонвам. Прогонвам кучето от къщата. 2. Прен. Какво. ... |
| рогозарка - мн. рогозарки, ж. Жена рогозар. |
| поголовен - поголовна, поголовно, мн. поголовни, прил. Който засяга всички и всичко; масов. |
| проговоря - проговориш, мин. св. проговорих, мин. прич. проговорил, св. — вж. проговарям. |
| рогоносец - мн. рогоносци, м. Мъж, на когото съпругата му изневерява. |