мн. огледала, ср. 1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало. 2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика. 3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро. // същ. умал. огледалце, мн. огледалца, ср. (в 1 знач.). • Когато си видя ушите без огледало. Ирон. Никога.
Съновник: Огледало
видиш ли насън, ще намериш любов. Aко се оглеждаш в него, ще узнаеш неприятни неща. Друг ако се оглежда, ще научиш нещо за себе си, ще откриеш недостатъците си. Счупено огледало е знак за злополуки, нещастна любов, тревоги.