| обр - Намерени са 154 думи от търсенето |
|---|
| обременен - обременена, обременено, мн. обременени, прил. 1. Който е натоварен с много задължения и трудности. 2. Прен. Който има наследствена... |
| обрина се - обринеш се, мин. св. обринах се, мин. прич. обринал се, св. — вж. обривам се. |
| обрисовка - мн. обрисовки, ж. Обрисуване. |
| обрисувам - обрисуваш, несв. и св.; каквокого. Рисувам с думи, правя словесно описание. Той обрисува с няколко думи ситуацията. // същ. обрису... |
| обругавам - обругаваш, несв. и обругая, св.; кого/ какво. Рязко порицавам, охулвам. |
| одобрение - мн. одобрения, ср. 1. Одобряване. 2. Похвала, положително изказване за нещо. Проектът получи одобрение. |
| одобрявам - одобряваш, несв. и одобря, св. 1. Какво. Признавам нещо за добро, правилно, редно. Одобрявам поведението му. 2. Кого. Смятам за до... |
| преобразя - преобразиш, мин. св. преобразих, мин. прич. преобразил, св. — вж. преобразявам. |
| сдобрявам - сдобряваш, несв. и сдобря, св.; кого. Възстановявам добрите отношения между скарани. Не бяха нужни много усилия, за да ги сдобря. ... |
| безобразен - безобразна, безобразно, мн. безобразни.1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.2. Който предизвиква неодобрение, възмущение. |
| безобразие - мн.безобразия.Безобразна(във 2 знач.) проява или постъпка. Върша безобразия. |
| въображаем - въображаема, въображаемо, мн. въображаеми, прил.Който съществува само във въображението; нереален, недействителен. Въображаеми вра... |
| доброволка - мн. доброволки, ж. Жена доброволец. |
| преобръщам - преобръщаш, несв. и преобърна, св.; какво. Обръщам отново или многократно. — преобръщам се/преобърна се. Разг. 1. Правя кълбо. 2.П... |
| първообраз - мн. първообрази, м. Първоначален образ, вид на нещо; оригинал. |
| доброволен - доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил. 1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник. 2. Който ста... |
| доброволец - мн. доброволци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във в... |
| добродетел - добродетелта, мн. добродетели, ж. 1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и сам... |
| добродушен - добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил. 1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек. 2. Който изразя... |
| добродушие - само ед. Добродушност. Добродушието му е известно на всички. |