обречена, обречено, мн. обречени, прил. 1. Разг. Обещан. 2.
Който е
изправен пред гибел, на
когото е предопределена смърт. Болният е обречен. 3. Който изразява състояние на безизходност. С обречен вид излезе пред дъската. // същ. обреченост, обречеността, ж.