Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

н------- - Намерени са 405 думи от търсенето
начумеря - начумериш, мин. св. начумерих, мин. прич. начумерил, св. — вж. начумервам.
начупвам - начупваш, несв. и начупя, св.; какво. 1. Чупя, колкото е необходимо. Начупих орехи за сладкиша. 2. Разтрошавам чрез чупене. Начупи...
нашарвам - нашарваш, несв. и нашаря, св. 1. Какво. Покривам нещо с шарки, украсявам. Нашарих яйцата за Великден. 2. Прен. Разг. Кого. Набивам...
нашенски - нашенска, нашенско, мн. нашенски, прил. 1. Наш, свой. Нашенски истории. 2. Който е от нашия край, местен. Опитай нашенското вино.
нашийник - мн. нашийници, (два) нашийника, м. 1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир. 2. Нешо пришито на дреха...
негласен - негласна, негласно, мн. негласни, прил. 1. Таен, скрит, необявен предварително. Негласен контрол над някого. 2. Който става без уг...
недалече - нареч. — вж. недалеко.
незнание - мн. незнания, ср. Липса на знание поради недоученост или неосведоменост. По незнание е пропуснал да дойде на срещата.
неистина - мн. неистини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини. // прил. неистинен, неистинна, неистинно,...
нелепица - мн. нелепици, ж. Нелепост, глупост; безсмислица.
немарлив - немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик. // същ. немарливост, немарливостта, ж.
ненавист - ненавистта, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза.
ненадеен - ненадейна, ненадейно, мн. ненадейни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща. // същ. ненадейност, ненадейността, ж.
ненамеса - само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела.
неплатен - неплатена, неплатено, мн. неплатени, прил. Който не е платен. • Неплатен отпуск. Отпуск, по време на който не се получава възнагра...
неправда - мн. неправди, ж. Липса на справедливост; беззаконие, насилие. Боря се с неправдата.
непразен - непразна, непразно, мн. непразни, прил. Разг. За жена или женско животно — бременна.
нервирам - нервираш, несв. и св.: кого. Ядосвам, раздразням; довеждам до нервна възбуда. — нервирам се. Дразня се, ядосвам се.
нервнича - нервничиш, мин. св. нервничих, мин. прич. нервничил, несв. Проявявам нервност, изпитвам нервно раздразнение.
нестинар - нестинарят, нестинаря, мн. нестинари, м. Човек, който играе бос върху жарава.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: