| нус - Намерени са 26 думи от търсенето |
|---|
| нос - носът, носа, мн. носове, (два) носа, м. 1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата. 2. Предна част на плава... |
| нас - - вж. ние. |
| мус - мусът, муса, само ед., м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус. |
| рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с... |
| анус - мн. ануси, (два) ануса.Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове. |
| гнус - неизм.• Гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се. |
| бонус - (англ. bonus по лат. bonus 'добър') Търг.1. Допълнително възнаграждение.2. Допълнителна отстъпка. |
| конус - мн. конуси, (два) конуса, м. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник. 2. Всяко тяло и... |
| тонус - само ед. 1. Постоянно слабо съкращение на мускул, което не зависи от волята. 2. Напрежението, което обуславя дееспособността на ор... |
| минус - мн. минуси, (два) минуса, м. 1. Тире (—) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус ... |
| синус - мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости. // прил. синусен, синусна, синусно, мн. синус... |
| гнусав - гнуснава, гнуснаво, мн. гнуснави, прил.1. Гнусен.2. Разг. Гнуслив.// същ. гнуснавост, гнуснавостта, ж. |
| гнусен - гнусна, гнусно, мн. гнусни, прил.Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета. |
| гнусота - само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия. |
| косинус - само ед. Спец. В математиката — функция на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която изразява отношението на прилежащия към него ... |
| погнуса - само ед. Отвращение. Изпитвам погнуса. |
| тетанус - само ед. Тежка инфекциозна болест, която се развива вследствие от замърсяване на рани. |
| погнуся - погнусиш, мин. св. погнусих, мин. прич. погнусил, св. — вж. погнусявам. |
| гнуслив - гнуслива, гнусливо, мн. гнусливи, прил.Който се гнуси от малко. Той е много гнуслив.// същ. гнусливост, гнусливостта, ж. |
| гнусотия - мн. гнусотии, ж.Обикн. мн. Гнусни прояви, думи и изрази. Говори гнусотии. |