неп - Намерени са 83 думи от търсенето |
непроходим - непроходима, непроходимо, мн. непроходими, прил. В който е невъзможно или трудно да се върви. Непроходима гора. Непроходими при зи... |
онеправдая - онеправдаеш, мин.св. онеправдах, мин прич. онеправдал, св. — вж. онеправдавам. |
неправилен - неправилна, неправилно, мн. неправилни, прил. Който нарушава установените правила, отклонява се от нормата. Неправилен изговор. Не... |
непринуден - непринудена, непринудено, мн. непринудени, прил. Който не съдържа или не изразява принуда, усилие; свободен, естествен. Непринуден... |
неприемлив - неприемлива, неприемливо, мн. неприемливи, прил. Който не може да се приеме. Неприемливо твърдение. // същ. неприемливост, неприем... |
неприличен - неприлична, неприлично, мн. неприлични, прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение. // същ.... |
неприличие - мн. неприличия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка. |
непримирим - непримирима, непримиримо, мн. непримирими, прил. Който не приема примирие, не допуска отстъпки. Непримирими врагове. // същ. непри... |
неприязнен - неприязнена, неприязнено, мн. неприязнени, прил. Който проявява неприязън; недоброжелателен, враждебен. Неприязнен тон. // същ. не... |
непокръстен - непокръстена, непокръстено, мн. непокръстени, прил. Който не е покръстен, не е приел християнството. |
непрекъснат - непрекъсната, непрекъснато, мн. непрекъснати, прил. 1. Който се простира на голямо разстояние, без да е разделен от празни части. ... |
непристъпен - непристъпна, непристъпно, мн. непристъпни, прил. 1. Който не може да се изкачи; стръмен. Непристъпни скали. 2. Който не може да се... |
огнепръскач - мн. огнепръскачи, м. Спец. Войник, който стреля с огнепръскачка. |
непроницаем - непроницаема, непроницаемо, мн. непроницаеми, прил. 1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда. 2. Прен. Който ... |
неподражаем - неподражаема, неподражаемо, мн. неподражаеми, прил. Който не може да бъде наподобен; изключителен, великолепен. Неподражаем стил н... |
непоколебим - непоколебима, непоколебимо, мн. непоколебими, прил. Който не може да бъде разколебан. Непоколебима увереност. // същ. непоколебимо... |
непокорство - мн. непокорства, ср. Проява на непокорен човек; непослушание. |
непослушник - мн. непослушници, м. Човек, който често проявява непослушание (най-често дете); палавник, немирник. |
непостоянен - непостоянна, непостоянно, мн. непостоянни, прил. 1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина.... |
непреклонен - непреклонна, непреклонно, мн. непреклонни, прил. Който не променя позицията си под нечие въздействие; твърд, непоколебим. Непрекло... |