непряка, непряко, мн. непреки, прил. 1.
Който не е пряк, не е в права
посока.
Непряк път. 2. Прен. Който не е в непосредствена
връзка. • Непряк
въпрос. Спец. Подчинено изречение, което започва с въпросителна дума. • Непряка реч. Спец. Чужди думи, предадени в речта на друго лице. • Непряко допълнение. Спец. Допълнение, което се свързва с глагола — сказуемо чрез предлог.