непосредствена, непосредствено, мн. непосредствени, прил. 1.
Който пряко следва
нещо или произтича от
него; пряк, най-близък.
Непосредствен виновник за нещо. 2. Който произтича от вътрешни влечения, а не от размисъл. Непосредствено впечатление. Непосредствена натура. // същ. непосредственост, непосредствеността, ж.