нез - Намерени са 60 думи от търсенето |
внезапен - внезапна, внезапно, мн. внезапни.Който става или започва изведнъж, бързо неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд.// нареч. внезап... |
загнездя - загнездиш, мин.св. загнездих, мин.прич. загнездил, св. — вж. загнездвам. |
майонеза - само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки. |
незлобив - незлобива, незлобиво, мн. незлобиви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, беззлобен. Незлобива душа. // същ. незлобивост, не... |
оогенеза - само ед. Спец. Образуване на яйце. |
магнезий - магнезият, магнезия, само ед., м. Химически елемент — мек сребристобял метал, лек, гори с ярък бял цвят. // прил. магнезиев, магне... |
магнезит - само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат. |
незнание - мн. незнания, ср. Липса на знание поради недоученост или неосведоменост. По незнание е пропуснал да дойде на срещата. |
полонеза - мн. полонези, ж. 1. Обикн. ед. Полски народен танц, по-късно разпространен като придворен. 2. Музика в такъв ритъм. |
керкенез - мн. керкенези, (два) керкенеза, м. Вид ястреб. |
биогенеза - и биогенезис (по био-+ rp. genesis 'произход') Биол.1. Постепенното развитие на живота.2. Преминаването на зародиша през... |
незабавно - нареч. Веднага, бързо, без отлагане. Незабавно трябва да отидеш на лекар. |
незаконен - незаконна, незаконно, мн. незаконни, прил. 1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. Незаконно деяние. 2... |
незлоблив - незлоблива, незлобливо, мн. незлобливи, прил. Незлобив. |
незабавен - незабавна, незабавно, мн. незабавни, прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса. |
незавиден - незавидна, незавидно, мн. незавидни, прил. На който няма за какво да се завижда; лош, непривлекателен, жалък. В незавидно положени... |
независим - независима, независимо, мн. независими, прил. 1. Самостоятелен, свободен, който не е подчинен. Независима страна. 2. Който проявяв... |
незаличим - незаличима, незаличимо, мн. незаличими, прил. Който не може да се заличи; траен, вечен. Незаличими следи. Незаличим спомен. |
незаменим - незаменима, незаменимо, мн. незаменими, прил. Който не може да се замени с нищо; много необходим, безценен. Незаменим работник. Не... |
автогенеза - само ед. Самозараждане. |