Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

на---а- - Намерени са 64 думи от търсенето
напирам - напираш, несв. и напра, св. 1. Натискам, бутам, наблягам. Напирам да вляза. 2. За чувство, желание — стремя се да се проявя. В гър...
напукам - напукаш, св. — вж. напуквам.
напукан - напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя.
напущам - напущаш, несв. Напускам.
наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища.
наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд...
наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам.
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас...
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк...
насявам - насяваш, несв. и насея, св.; какво. 1. Сея в достатъчно количество, много. Насях нивата. 2. Сея докрай, привършвам със сеенето. И ...
насядам - насядаш, св. Само мн. Много хора сядаме едновременно или заедно. Насядахме около масата.
натикам - натикаш, св. — вж. натиквам.
натупам - натупаш, св. — вж. натупвам.
натягам - натягаш, несв. и натегна, св. 1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата. 2. Прен. Как...
нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена.
нацапам - нацапаш, св. — вж. нацапвам.
начевам - начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществ...
начеващ - начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ.
наченат - начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Нач...
начитам - начиташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: