на---а- - Намерени са 64 думи от търсенето |
напирам - напираш, несв. и напра, св. 1. Натискам, бутам, наблягам. Напирам да вляза. 2. За чувство, желание — стремя се да се проявя. В гър... |
напукам - напукаш, св. — вж. напуквам. |
напукан - напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя. |
напущам - напущаш, несв. Напускам. |
наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища. |
наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд... |
наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам. |
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас... |
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк... |
насявам - насяваш, несв. и насея, св.; какво. 1. Сея в достатъчно количество, много. Насях нивата. 2. Сея докрай, привършвам със сеенето. И ... |
насядам - насядаш, св. Само мн. Много хора сядаме едновременно или заедно. Насядахме около масата. |
натикам - натикаш, св. — вж. натиквам. |
натупам - натупаш, св. — вж. натупвам. |
натягам - натягаш, несв. и натегна, св. 1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата. 2. Прен. Как... |
нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена. |
нацапам - нацапаш, св. — вж. нацапвам. |
начевам - начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществ... |
начеващ - начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ. |
наченат - начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Нач... |
начитам - начиташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума. |