| нач - Намерени са 99 думи от търсенето |
|---|
| начета - начетеш, мин. св. начетох, мин. прич. начел, св. — вж. начитам. |
| начеша - начешеш, мин. св. начесах, мин. прич. начесал, св. — вж. начесвам. |
| начупя - начупиш, мин. св. начупих, мин. прич. начупил, св. — вж. начупвам. |
| юначен - юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена. |
| бръснач - мн. бръсначи, (два) бръснача.Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите. |
| начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират. |
| карначе - мн. карначета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара. |
| начален - начална, начално, мн. начални, прил. 1. Който е начало на нещо. Начален етап. 2. В системата на образованието - първоначален, нисш... |
| назнача - назначиш, мин. св. назначих, мин. прич. назначил, св. — вж. назначавам. |
| начевам - начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществ... |
| начеващ - начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ. |
| наченат - начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Нач... |
| наченка - мн. наченки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост. |
| начервя - начервиш, мин. св. начервих, мин. прич. начервил, св. — вж. начервявам. |
| начерня - начерниш, мин. св. начерних, мин. прич. начернил, св. — вж. начерням. |
| начетен - начетена, начетено, мн. начетени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.// същ. начетеност, начете... |
| начитам - начиташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума. |
| начукам - начукаш, св. — вж. начуквам. |
| роначка - мн. роначки, ж. Машина за ронене (на царевица и др.). |
| юначага - мн. юначаги. 1. Силен, едър мъж. 2. Бабаит. |