натъртваш, несв. и натъртя, св. 1. Какво. С удар или натискповреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих коляното. 2. Прен. Върху какво. Наблягам върху някоя част на изказване. — натъртвам се/натъртя се. При падане, удар или натиск търпя увреждане без видимо разкъсване. От вятъра крушите изпопадаха и се натъртиха.