наричаш, несв. и
нарека, св. 1. Кого/какво.
Давам име,
назовавам. Нарекоха
дъщеря си
Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъде животът, предопределям бъдещето. Орисниците я наричаха край люлката. 3. Разг. Какво, за кого. Предназначавам. Нарече този пръстен за годеницата си. 4. Кого/какво. Окачествявам с прозвище, с епитет. Нарече рисунката му бездарна. 5. Нареждам за живота на умрял човек. — наричам се/нарека се. 1. Зова се, именувам се, казвам се. 2. Разг. Решавам да отида някъде; наканвам се.