| м------ - Намерени са 206 думи от търсенето |
|---|
| мравчен - мравчена, мравчено, мн. мравчени, прил. • Мравчена киселина. Органическа киселина, образувана в жлезите на някои мравки. |
| мрачина - само ед. Диал. Тъмнина, мрак. |
| мулатка - мн. мулатки, ж. Жена мулат. |
| мулетар - мулетарят, мулетаря, мн. мулетари, м. Човек, който кара муле. // прил. мулетарски, мулетарска, мулетарско, мн. мулетарски. |
| мурафет - мн. мурафети, (два) мурафета, м. Разг. Обикн. ирон. Умение, майсторство, сръчност. |
| мустанг - мн. мустанги, (два) мустанга, м. Дребен издръжлив див кон в прериите. |
| мутирам - мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета. |
| мушмула - мн. мушмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат. |
| мерудия - мн. мерудии, ж. Меродия. |
| минимум - само ед. 1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум. 2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания. |
| муниция - мн. муниции, ж. Обикн. мн. Боеприпаси и военно снаряжение. // прил. муниционен, муниционна, муниционно, мн. муниционни. Муниционен... |
| муселин - само ед. Вид тънка, полупрозрачна материя от коприна, вълна или памук. // прил. муселинов, муселинова, муселиново, мн. муселинови.... |
| муся се - мусиш се, мин. св. мусих се, мин. прич. мусил се, несв. 1. Въся се, мръщя се в израз на недоволство; сърдя се 2. За време — смрача... |
| медресе - мн. медресета, ср. Мюсюлманско духовно училище. |
| менгеме - мн. менгемета, ср. Уред за закрепване на предмети чрез стягане по време на обработката им; преса. |
| метиляв - метилява, метиляво, мн. метиляви, прил. Болен от метил. Метилява овца. |
| мечешки - мечешка, мечешко, мн. мечешки, прил. 1. Който се отнася до мечка или и принадлежи; мечи. 2. Получен от мечка. Мечешка мас. • Мечеш... |
| мизерен - мизерна, мизерно, мн. мизерни, прил. 1. Много беден, жалък, нищожен. Мизерна заплата. 2. Подъл, отвратителен. Мизерна постъпка. //... |
| мизерия - мн. мизерии, ж. 1. Само ед. Крайна бедност, немотия. 2. Разг. Низка, нечестна, подла постъпка. Той пак ще направи някоя мизерия. |
| миря се - мириш се, мин. св. мирих се, мин. прич. мирил се, несв. Разг. 1. Помирявам се с някого. 2. Утешавам се. |