м------- - Намерени са 200 думи от търсенето |
мърморко - мн. мърморковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори. |
магистър - мн. магистри, м. 1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа. 2. Лице, което... |
маньовър - мн. маньоври, (два) маньовъра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника. |
мениджър - мн. мениджъри, м. 1. Лице, което организира и контролира дейността на стопанско предприятие с оглед на нейната ефективност. 2. Мен... |
министър - мн. министри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи. • Министър без портф... |
мръсница - мн. мръсници, ж. Жена мръсник. |
мръсотия - мн. мръсотии, ж. 1. Само ед. Нечистота. В къщата имаше много мръсотия. 2, Прен. Нечестна, подла, низка постъпка. Цяла година той м... |
мръщя се - мръщиш се, мин. св. мръщих се, мин. прич. мръщил се, несв. 1. Чрез гримаса изразявам недоволство, яд, неодобрение. Мръщя се от пог... |
мушитрън - мн. мушитръни, (два) мушитръна, м. Вид птица — орехче. |
мъдрувам - мъдруваш, несв. Мисля задълбочено, умувам. |
мъдря се - мъдриш се, мин. св. мъдрих се, мин. прич. мъдрил се, несв. Стоя тихо, смирено, почтително. Мъдря се като млада булка. |
мъжделея - мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделял, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъждел... |
мъжделив - мъжделива, мъжделиво, мн. мъжделиви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление. |
мъжество - само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението. |
мъжкарка - мн. мъжкарки, ж. Разг. Мъжкарана. |
мълчалив - мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил. 1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче. 2. Изразен ... |
мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели... |
мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
мърсувам - мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада. |
мъртвило - само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост. |