| м-н--- - Намерени са 33 думи от търсенето |
|---|
| маниак - мн. маниаци, м. Човек, обзет от някаква мания, с налудничави идеи. // прил. маниачески, маниаческа, маниаческо, мн. маниачески. //... |
| маниер - мн. маниери, м. 1. Само ед. Начин на действие, похват. 2. Само ед. Творчески стил. 3. Само мн. Начин на държание, поведение; обнос... |
| манила - само ед. 1. Южно растение, от чието стъбло се получават дълги влакна, подобни на конопените. 2. Влакната, получени от това растени... |
| мантел - мн. мантели, (два) мантела, м. Широко късо наметало; пелерина, плащ. |
| маншет - мн. маншети, (два) маншета, м. Обикновено подгънат край на ръкав или крачол. |
| минаре - мн. минарета, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва. |
| минута - мн. минути, ж. 1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди. 2. Кратък период о... |
| менует - мн. менуети, (два) менуета, м. 1. Старинен френски танц и неговата музика. 2. Музикално произведение в такта на този танц, което е... |
| миниум - само ед. Миний. |
| мундир - мн. мундири, (два) мундира, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир. |
| мунщук - мн. мундщуци, (два) мундщука, м. I. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в... |
| менлив - менлива, менливо, мн. менливи, прил. Който се мени; променлив. |
| миндер - мн. миндери, (два) миндера, м. 1. Миндерлък. 2. Постилка за миндерлък. |