м-н-- - Намерени са 20 думи от търсенето |
мъник - мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек. |
манго - мн. манговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин. |
манто - мн. манта, ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави. |
минор - само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев. |
монах - мн. монаси, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер. /... |
моно- - Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др. |
мания - мн. мании, ж. 1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея. 2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст ... |
манаф - мн. манафи, м. 1, Малоазиатски турчин. 2. Пренебр. Турчин или азиатец изобщо. 3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.// при... |
манеж - мн. манежи, (два) манежа, м. 1. Заградена площадка за конна езда. 2. Циркова арена. |
манна - само ед. 1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите. 2. Прен. Неочаквана благодат. |
манту - само ед. Спец. Кожна проба за установяване на туберкулозна зараза. |
менза - мн. мензи, ж. Студентски стол. |
мента - само ед. 1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки. 2. Алкохолна напитка с аромат на мента. /... |
минал - минала, минало, мн. минали, прил. 1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава. 2. Само членуван... |
минус - мн. минуси, (два) минуса, м. 1. Тире (—) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус ... |
миней - минеят, минея, мн. минеи, (два) минея, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от ... |
менци - само мн. Медни котли. |
менче - мн. менчета, ср. Малък меден съд; котле. |
мини- - Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др. |
миний - миният, миния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис. |