мъчиш, мин. св. мъчих, мин. прич. мъчил, несв. 1. Кого/какво.
Правя да страда,
причинявам болка,
мъка;
изтезавам. Мъча животните. 2. Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения. — мъча се. 1. Страдам, изпитвам мъка. 2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката.