| мол - Намерени са 77 думи от търсенето |
|---|
| молбиден - само ед. Химически елемент - твърд сребристобял метал. |
| молекула - мн. молекули, ж. Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойст... |
| молепсам - молепсаш, св. — вж. молепсвам. |
| неумолим - неумолима, неумолимо, мн. неумолими, прил. 1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек. 2. Твъ... |
| помолвам - помолваш, несв. и помоля, св.; кого, за какво. Моля кратко време или еднократно. Помолвам някого за помощ. — помолвам се/ помоля с... |
| умолявам - умоляваш, несв.; кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари! |
| подмолен - подмолна, подмолно, мн. подмолни, прил. Който върши нещо тайно, без да го разгласява; потаен, таен, скрит. |
| богомолка - мн. богомолки, ж.Жена богомолец. |
| богомолец - мн. богомолци, м.Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли. |
| мимолетен - мимолетна, мимолетно, мн. мимолетни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие. |
| молепсвам - молепсваш, несв. и молепсам, св.; кого. Диал. 1. Предавам заразна болест, заразявам. 2. Прен. Охулвам, изцапвам. |
| молителка - мн. молителки, ж. Жена молител. |
| самоличен - самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис... |
| самолюбив - самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие. |
| самолюбие - само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Всеки човек има самолюбие. • Болно самолюбие. Преувеличено мнение за собс... |
| прошумоля - прошумолиш, мин. св. прошумолих, мин. прич. прошумолил, св. — вж. прошумолявам. |
| сеизмолог - мн. сеизмолози, м. Специалист по сеизмология. |
| засмолявам - засмоляваш, несв. и засмоля, св.; какво. Намазвам със смола някаква повърхност, за да не пропуска вода. Засмолявам лодка. |
| етимология - само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите. // прил. етимологичен, ети... |
| комсомолка - мн. комсомолки, ж. Истор. Девойка или жена комсомолец. |