молиш, мин. св. молих, мин. прич. молил, несв. 1.
какво е Кого">Кого, за какво.
Обръщам се с
молба;
зова. призовавам. Моля те за помощ. 2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина! 3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине. 4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. — Моля? Не чух добре какво казахте. 5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо. 6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! — моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят. 2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша. 3. Желая, надявам се, иска ми се. • Моля ти се/моля ви се. 1. При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела е мене! 2. При възмущение, възражение.