| мист - Намерени са 36 думи от търсенето |
|---|
| мъст - мъстта, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. Жажда за мъст. |
| мост - мостът, моста, мн. мостове, (два) моста, м. 1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Цълъг мост. 2. Протеза... |
| маст - мастта, мн. масти, ж. 1. Остар. Боя, окраска. 2. Спец. Наименование на мазни вещества. // прил. мастен, мастна, мастно, мн. мастни... |
| вист - (англ. whist)Вид игра на карти с четирима играчи. |
| лист - листът, листа, мн. листове и листа, (два) листа, м. 1. Тънък пласт, обикн. от хартия или метал с определена форма и размери. Лист ... |
| мирт - миртът, мирта, мн. миртове, (два) мирта, м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовт... |
| чист - чиста, чисто, мн. чисти, прил. 1. Който не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода. 2. Който поддържа чистота. Чисти хора.... |
| мистър - само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин. |
| мистик - мн. мистици, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма. |
| хълмист - хълмиста, хълмисто, мн. хълмисти, прил. В който има много хълмове. Хълмист релеф. |
| обемист - обемиста, обемисто, мн. обемисти, прил. Който има голям обем, заема значителна част от пространството; голям, обширен, просторен. ... |
| мистика - само ед. 1. Вяра в божественото, в тайнственото. 2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие. 3. Прен. Тайнственост, з... |
| мистрия - мн. мистрии, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан. |
| мистичка - мн. мистички, ж. Жена мистик. |
| полемист - мн. полемисти, м. Човек, който (умее да) води полемика. |
| мистерия - мн. мистерии, ж. 1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление. 2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет. |
| песимист - мн. песимисти, м. Човек, склонен към песимизъм. // прил. песимистичен, песимистична, песимистично, мн. песимистични. // прил. псси... |
| вахмистър - мн. вахмистри.Остар. Старшина в кавалерията. |
| ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан. |
| икономист - мн. икономисти, м. 1. Специалист по икономика. Иска да стане икономист. 2. Прен. Остар. Пестелив човек. Той е голям икономист, не ... |