| мин - Намерени са 180 думи от търсенето |
|---|
| помина - поминеш, мин. св. поминах, мин. прич. поминал, св. — вж. поминавам. |
| миниум - само ед. Миний. |
| миндер - мн. миндери, (два) миндера, м. 1. Миндерлък. 2. Постилка за миндерлък. |
| термин - мн. термини, (два) термина, м. Дума, специализирана да назовава точно определено понятие в някоя научна област. Географски термини... |
| албумин - Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани. |
| витамин - мн. витамини, (два) витамина, м.1. Спец. В биологията - органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.... |
| двамина - числ. Разг. Двама. |
| задмина - задминеш, мин. св. задминах, мин. прич. задминал, св. — вж. задминавам. |
| поминък - мн. поминъци, (два) поминъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението. |
| миномет - мн. миномети, (два) миномета, м. Минохвъргачка. // прил. минометен, минометна, минометно, мн. минометни. Минометна стрелба. |
| минорат - само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява. |
| минорен - минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. М... |
| луминал - само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал. |
| маминка - само ед. 1. Гальовно назоваване на мама. 2. Диал. Майката на майка ми; баба. |
| минавам - минаваш, несв. и мина, св. 1. Движа се покрай/през/по нещо. Всеки ден минава покрай театъра. 2. През какво. Вървя, водя. Пътят мин... |
| минавка - мн. минавки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам. |
| минерал - мн. минерали, (два) минерала, м. Естествено неорганично химическо вещество, което влиза в състава на земната кора. // прил. минера... |
| минирам - минираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост. 2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минира... |
| минувач - мн. минувачи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините. |
| надмина - надминеш, мин. св. надминах, мин. прич. надминал, св. — вж. надминавам. |