| мес - Намерени са 104 думи от търсенето |
|---|
| месец - мн. месеци, (два) месеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си. //... |
| месен - месна, месно, мн. месни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси. |
| месия - мн. месии, м. Спасител, избавител. |
| местя - местиш, мин. св. местих, мин. прич. местил, несв.; какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца. — местя се. 1. Сменя... |
| замеся - замесиш, мин. св. замесих, мин. прич. замесил, св. - вж. замесвам. |
| вместо - предлог.За означаване на замяна на едно лице, предмет, обстоятелство с друго лице, предмет, обстоятелство. Нека да отида вместо те... |
| место- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазпол... |
| намеса - мн. намеси, ж. Вмешателство, участие. Ще се справим без чужда намеса. |
| намеся - намесиш, мин. св. намесих, мин. прич. намесил, св. — вж. намесвам. |
| вместя - вместиш, мин. св. вместих, мин. прич. вместил, св.- вж. вмествам. |
| месест - месеста, месесто, мн. месести, прил. 1. Който има много месо. 2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа. |
| месинг - само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч. // прил. месингов, месингова, месингово, мн. месингови. Месингова брава. |
| местен - местна, местно, мн. местни, прил. 1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка. 2. Присъщ на опреде... |
| примес - мн. примеси, (два) примеса, м. Вещество, което е прибавено или смесено с друго вещество. Без примеси. |
| смески - само мн. Фураж, смес от различни видове храни. Смески за пилета. |
| сместя - сместиш, мин. св. сместих, мин. прич. сместил, св. — вж. смествам. |
| вмесвам - вмесваш, несв. и вмеся, св.; кого, в какво.Забърквам, замесвам. Не ме вмесвай във вашите разправии.— вмесвам се/вмеся се.1. Вземам... |
| заместя - заместиш, мин. св. заместих, мин. прич. заместил, св. — вж. замествам. |
| кормест - корместа, корместо, мн. кормести. прил. Който по природа има голям корем. |
| месечко - само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял. |