| мам - Намерени са 193 думи от търсенето |
|---|
| изземам - изземаш, несв. Изземвам. |
| оклюмам - оклюмаш, св. - вж. оклюмвам. |
| обземам - обземаш, несв. и обзема, св.; какво/кого. 1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове. 2. Прен. Завладявам, обхващам... |
| измамен - измамна, измамно, мн. измамни, прил. 1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки. 2. Който е нереален, прив... |
| мамарец - мн. мамарци, (два) мамареца, м. Диал. Дребни ракообразни животни, които плуват на групи по повърхността на тиха вода. |
| мамелюк - мн. мамелюки, м. Истор. Воин от личната охрана на египетските султани. |
| маминка - само ед. 1. Гальовно назоваване на мама. 2. Диал. Майката на майка ми; баба. |
| надумам - надумаш, св. — вж. надумвам. |
| отземам - отземаш, несв. и отзема, св.; от какво. Вземам част от нещо; отделям, като намалявам количеството. — отземам си/отзема си. Получав... |
| отнемам - отнемаш, несв. и отнема, св. 1. Какво/ кого. Вземам със сила, лишавам от нещо. Отнех къщата му. 2. Какво. Изразходвам, заемам. Под... |
| подемам - подемаш, несв. и подема, св.; какво. 1. Подхващам нещо, което трябва да се повдигне; издигам. 2. Продължавам нещо започнато. Подем... |
| подмамя - подмамиш, мин. св. подмамих, мин. прич. подмамил, св. — вж. подмамвам. |
| приемам - приемаш, несв. и приема, св. 1. Какво. Вземам, получавам нещо, което ми се дава. Приемам подарък. Приемам телеграма. 2. Кого. Прав... |
| примамя - примамиш, мин. св. примамих, мин. прич. примамил, св. — вж. примамвам. |
| завземам - завземаш, несв. и завзема, св.; какво. 1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града. 2. Присвоявам, заграб... |
| заснемам - заснемаш, несв. и заснема, св.: какво. Започвам да снемам, да свалям нещо. Заснема книгите от рафта една по една. |
| заснимам - заснимаш, несв. Заснемам. |
| измамвам - измамваш, несв. и измамя, св.; кого. Послужвам си с измама. — измамвам се/измамя се. 1. Поддавам се на измама. 2. Заблуждавам се в... |
| измамлив - измамлива, измамливо, мн. измамливи, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.). |
| измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже. |