л------ - Намерени са 102 думи от търсенето |
луминал - само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал. |
лунатик - мн. лунатици, м. Човек, който страда от лунатизъм. |
луничав - луничава, луничаво, мн. луничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос. |
любимка - мн. любимки, ж. Жена любимец. |
люцерна - само ед. 1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна. 2. Прен. Площ, засят... |
лилипут - мн. лилипути, м. 1. Много нисък човек, джудже. 2. Нетипично малък предмет или растение. Дърво лилипут. |
лудешки - лудешка, лудешко, мн. лудешки, прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг. |
лишение - мн. лишения, ср. Обикн. мн. Оскъдица, ограничаване, недостиг. Живея в лишения. Търпя лишения. Подлагам се на лишения. |
леденея - леденееш, мин. св. леденях, мин. прич. леденял, несв. I. Изстивам, ставам като лед. Ръцете ми леденеят. Трупът леденее. 2. Изглежд... |
ленивец - мн. ленивци, м. Ленив, мързелив човек. Той е голям ленивец. |
леня се - лениш се, мин. св. лених се, мин. прич. ленил се, несв. Проявявам леност, отпуснатост. Сутрин се лени в леглото с часове. |
лечебен - лечебна, лечебно, мн. лечебни, прил. 1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад. 2. Който е предназнач... |
лечение - мн. лечения, ср. Лекуване. На лечение съм. Отивам на лечение. |
лечител - лечителят, лечителя, мн. лечители, м. Човек, който може да лекува, обикн. с народни или нетрадиционни средства. Ходя по лечители. ... |
леярски - леярска, леярско, мн. леярски, прил. Който е свързан с леяр или с леярство. |
лимитед - неизм. Добавка към името на фирма, акционерно дружество и др., която означава, че са с ограничена отговорност, т. е. всеки участни... |
лицемер - мн. лицемери, м. Лицемерен човек. |
любезен - любезна, любезно, мн. любезни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием. |
любимец - мн, любимци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на мом... |
любител - любителят, любителя, мн. любители, м. 1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любит... |