лоп - Намерени са 54 думи от търсенето |
лопатар - мн. лопатари, (два) лопатара, м. 1. Вид елен със сплескани рога. 2. Прелетна блатна птица, подобна на гъска, с плосък клюн. |
лопатка - мн. лопатки, ж. 1. Малка лопата. 2. Спец. В анатомията — плоска и широка кост в горната задна част на гръдния кош; плешка. |
хлопвам - хлопваш, несв. и хлопна, св. 1. Хлопам веднъж или поединично. 2. Какво. Затварям със замах врата, прозорец и под., като предизвикв... |
антилопа - мн. антилопи.Подобно на сърна африканско животно. |
алопатия - (лат. allopat(h)ia от гр. allopatheia)Мед. Начин на лекуване на болестта чрез средства, които се противопоставят на болестните явл... |
алопеция - (лат. alopecia от гр. alopekia)Мед. Косопад. |
захлопна - захлопнеш, мин. св. захлопнах, мин. прич. захлопнал, св. - вж. захлопвам. |
захлопам - захлопаш, св. — вж. захлопвам. |
похлопам - похлопаш, св. — вж. похлопвам. |
склопвам - склопваш, несв. и склопя, св. Затварям, притварям (очи). • Склопвам очи. Умирам. |
хлопатар - мн. хлопатари, (два) хлопатара, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка. |
галопирам - галопираш, несв. и св.1. За кон — препускам в галоп.2. Прен. Преминавам, движа се в ускорено темпо; препускам. |
захлопвам - захлопваш, несв. и захлопам, св. Започвам да хлопам. В апартамента над нас нещо пак захлопаха. |
злополука - мн. злополуки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополу... |
стъклопис - мн. стъклописи, (два) стъклописа, м. Художествено изображение върху стъкло. |
похлопвам - похлопваш, несв. и похлопам, св. Хлопам еднократно, кратко или от време на време. |
разхлопан - разхлопана, разхлопано, мн. разхлопани, прил. Раздрънкан, разнебитен, повреден. Разхлопана каруца. |
злопаметен - злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметност... |
злополучен - злополучна, злополучно, мн. злополучни, прил. 1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град. 2. Който е причин... |
злополучие - мн. злополучия, ср. 1. Неблагополучие, неуспех. 2. Нещастие, бедствие. |