| лог - Намерени са 209 думи от търсенето |
|---|
| аксиология - (пo rp. axios 'достоен' + -логия)Филос. Наука за моралните ценности.// Прил. аксиологичен и аксиологически. |
| аналогизъм - (нем. Analogismus по гр. analogismos 'мисъл, разсъждение' + -изъм)Заключение въз основа на сходство. |
| генеалогия - само ед.Родословие.// прил. генеалогичен. |
| графология - само ед.1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел... |
| дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр... |
| неологизъм - мн. неологизми, (два) неологизъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика. |
| гноселогия - само ед.Спец. Теоретично учение за познанието.// прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични.// прил. гно... |
| етимология - само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите. // прил. етимологичен, ети... |
| имунология - само ед. Наука за закономерностите на имунитета при живите организми. |
| ихтиология - само ед. Наука, която изучава рибите. |
| културолог - мн. културолози, м. Учен, който работи в областта на културологията. |
| космология - само ед. Спец. Дял от астрономията, учение за общите закономерности в устройството на вселената. |
| криминолог - мн. криминолози, м. Специалист по криминология. |
| мартиролог - мн. мартиролози, (два) мартиролога, м. Списък на мъченици или сборник с техни жития. |
| метеоролог - мн. метеоролози, м. Специалист по метеорология. // прил. метеороложки, метеороложка, метеороложко, мн. метеороложки. |
| морфология - само ед. Спец. 1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения. 2. Система от частите н... |
| неврология - само ед. Спец. Наука за нервната система и нейната дейност. |
| офталмолог - мн. офталмолози, м. Лекар, който е специалист по очни болести. |
| радиология - само ед. Наука за енергията, получена при разпадането на радиоактивни елементи, и за нейното приложение в медицинската практика. |
| стоматолог - мн. стоматолози, м. Лекар, специалист по стоматология; зъболекар. |