лет - Намерени са 186 думи от търсенето |
малолетен - малолетна, малолетно, мн. малолетни, прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непъл... |
мимолетен - мимолетна, мимолетно, мн. мимолетни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие. |
омилетика - само ед. Спец. Наука за църковното красноречие. |
излетявам - излетяваш, несв. Излитам. |
летателен - летателна, летателно, мн. летателни, прил. Който служи или е предназначен за летене. Летателен апарат. |
мулетарка - мн. мулетарки, ж. Жена мулетар. |
отлетявам - отлетяваш, несв. Отлитам. |
плетеница - мн. плетеници, ж. 1. Орнамент, образуван от преплетени линии, ивици или фигури. 2. Записан с плътни издължени букви текст, чието р... |
полетявам - полетяваш, несв. и полетя, св. 1. Започвам да летя. Птицата полетява. 2. Падам. Полетях в снега. 3. Летя малко или от време на вре... |
сплетнича - сплетничиш, мин. св. сплетничих, мин. прич. сплетничил, несв. Измислям и/или разпространявам сплетни; интриганствам. |
проклетия - мн. проклетии, ж. 1. Клетва, проклятие. 2. Нещастие, злина. 3. Само ед. Качество на проклет. Проклетията му няма граници. 4. Зъл, ... |
столетник - мн. столетници, (два) столетника, м. Декоративно растение с месести дълги и островърхи листа. |
белетрист - мн. белетристи.Писател, автор на художествена проза. |
дълголетие - мн. дълголетия, ср. 1. Само ед. Дълъг живот. 2. Само мн. Дълги години. От дълголетия сме мачкани и унижавани. |
пълнолетен - пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие. |
пълнолетие - само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона. |
Бертолетов - (по собств. С. Berthollet (1748-1822) - френски химик) В съчет.бертолетова сол (хим.)- безцветно кристално вещество със солен вкус... |
летоброене - само ед. Система за определяне на времето по години, като за начало се взема важно историческо събитие. Християнско летоброене. |
летовничка - мн. летовнички, ж. Жена летовник. |
мотоциклет - мн. мотоциклети, (два) мотоциклета, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалкат... |