| леп - Намерени са 95 думи от търсенето |
|---|
| нелепица - мн. нелепици, ж. Нелепост, глупост; безсмислица. |
| отлепвам - отлепваш, несв. и отлепя, св.; какво. Отделям нещо залепено. Отлепи марката от плика. — отлепвам се/отлепя се. 1. Отделям се, разл... |
| полепвам - полепваш, несв. и полепна, св.; по какво. Залепвам по повърхността на нещо. Прах полепва по дрехите. |
| прилепна - прилепнеш, мин. св. прилепнах, мин. прич. прилепнал, св. — вж. прилепвам. |
| подлепям - подлепяш, несв. Подлепвам. |
| послепис - само ед. Послеслов. |
| аналепсия - (гр. analepsis 'възстановяване')Мед. Възстановяване на силите след болест.// Прил. аналептичен. |
| клептоман - мн. клептомани, м. Лице, което страда от клептомания. |
| молепсвам - молепсваш, несв. и молепсам, св.; кого. Диал. 1. Предавам заразна болест, заразявам. 2. Прен. Охулвам, изцапвам. |
| ослепявам - ослепяваш, несв. и ослепея, св. Ставам сляп. Конят ослепя от старост. |
| подлепвам - подлепваш, несв. и подлепя, св.; какво. Лепя отдолу или на отделни места. |
| прилепвам - прилепваш, несв. и прилепя, св.; какво. 1. Лепя върху нещо; залепвам. Прилепих го за стената. 2. Плътно допирам до друго. — прилеп... |
| раболепен - раболепна, раболепно, мн. раболепни, прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка. // същ. раболепност, раболеп... |
| раболепие - само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност. |
| разлепвам - разлепваш, несв. и разлепя, св.; 1. Какво. Лепя на различни места. Разлепвам плакати. 2. Какво. Отделям нещо залепено; отлепвам. Р... |
| телепатия - само ед. Способност да се приемат и предават мисли на разстояние. Говорим по телепатия. // прил. телепатичен, телепатична, телепат... |
| слепешком - нареч. 1. Без да се вижда, напосоки, като ориентирането става с пипане. В тъмнината вървяхме слепешком. 2. Прен. Без размисъл и ми... |
| слепоочие - мн. слепоочия, ср. Черепна вдлъбнатина на лицето встрани от всяко око; сляпо око. Силна болка в слепоочията. // прил. слепоочен, с... |
| епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. |
| епилептик - мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия. // прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен п... |