кълчиш, мин. св. кълчих, мин. прич. кълчил, несв.;
какво. Разг.
Извивам,
кърша ръцете си под
влияние на силно
чувство. Кълчи ръце от мъка. — кълча се. Разг. Кърша, извивам преднамерено, неестествено тялото си, като вървя. // същ. кълчене, ср. • Кълча си езика. Мъча се да говоря на чужд език, който не владея.