кук - Намерени са 71 думи от търсенето |
тук - показ. мест. 1. На това място; на мястото, където е говорещият. Аз живея тук, в този дом. 2. В този случай, при такива обстоятелст... |
туч - тучът, туча, само ед., м. Остар. 1. Медна сплав; бронз. 2. Лято желязо; чугун. 3. Прен. Нещо много тежко и масивно. |
туш - тушът, туша, мн. тушове, (два) туша, м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с ... |
чук - междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой? |
чул - чулът, чула, мн. чулове, (два) чула, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон. • Хубавият кон и под скъсан ... |
чуш - междум. За подкарване на магаре; дий. |
чуя - чуеш, чух, чул. --вж. чувам. |
шум - шумът, шума, мн. шумове, (два) шума, м. 1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата с... |
шут - шутът, шута, мн. шутове. 1. Истор. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник. 2. Прен. Пренсбр. Човек, ко... |
щур - щура, щуро, мн. щури, прил. 1.Който е безрасъден, неуравновесен, пернат. Той е малко щур. 2.Прен. Който е безумен, луд. Щуро събир... |
кука - мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на зак... |
куков - кукова, куково, мн. кукови, прил. • На куково лято. Никога. Ще си получиш парите на куково лято. |
кукам - кукаш, несв. За кукувица — издавам характерни звуци. // същ. кукане, ср. |
кукла - мн. кукли, ж. 1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. Играя на кукли. 2. Такива фигури, привързани с конци, ... |
кукна - кукнеш, мин. св. кукнах, мин. прич. кукнал, св. — вж. куквам. |
скука - само ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, т... |
кукер - мн. кукери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница. // прил. кукерски, кукерска, кукерско, мн. кукерски. • Като кукер... |
куквам - кукваш, несв. и кукна, св. 1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше. 2. Започвам... |
кукувам - кукуваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама. |
кукуруз - само ед. Диал. Царевица. |