крепостта, мн. крепости, ж. 1. Укрепено с яки стени, ровове и други съоръжения населено място. Труднодостъпна крепост. Превземам крепостта. Предавам крепостта отвътре. 2. Укрепена сграда или комплекс от сгради. 3. Прен. Там, където нещо се пази, охранява сигурно; защитено място. Манастирите са крепост на българската книжнина и българския дух. Крепост на мракобесието. Моят дом — моята крепост. 4. Прен. Нещо, което е труднопревземаемо, труднопостижимо. Превземам крепостта на сърцето и. Крепостта на науката.
Съновник: Крепост
Aко сънуваш, значи ти предстои изпитание. ако си в крепост, сигурността на позициите ти е измамна и несигурна. аAо превземаш крепост, от успехите ти ще се ползва или облагодетелства друг.