Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кра - Намерени са 143 думи от търсенето
бакрач - мн. бакрачи, (два) бакрача.Диал. Котел, медник; бакър.
докрай - нареч. До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със см...
кратък - кратка, кратко, мн. кратки, прил. 1. Който е непродължителен, малък по време. Кратък разговор. Кратко пътуване. 2. Който е с§ит, н...
крачол - мн. крачоли, (два) крачола, м. Долната част на панталони или гащи, която покрива крака. Намокрих си крачолите в дъжда. Къси крачол...
кравай - краваят, кравая, мн. краваи, (два) кравая, м. Кръгъл обреден хляб с дупка в средата. // същ. умал. кравайче, мн. кравайчета, ср. З...
кравар - краварят, краваря, мн. кравари, м. Мъж, който се грижи за няколко или за много крави.
крадец - мн. крадци, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка.
крадла - мн. крадли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно.
кражба - мн. кражби, ж. 1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си. 2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Про...
кранта - мн. кранти, ж. 1. Дръглив, мършав кон. 2. Прен. Пренебр. Висока, мършава и бавна жена.
красив - красива, красиво, мн. красиви, прил. 1. Който доставя наслада на погледа, на слуха; приятен, хармоничен. Красива рокля. Красива же...
краска - мн. краски, ж. 1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски. 2. Прен. Само мн. Тонове, колорит. Предс...
краста - само ед. 1. Заразно кожно заболяване по човека и животните, причинено от кърлеж, паразитиращ в роговия слой на кожата, което е при...
кратен - кратна, кратно, мн. кратни, прил. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно н...
кратер - мн. кратери, (два) кратера, м. 1. Конусовидна вдлъбнатина на върха на вулкан, през която се изхвърля лавата. 2. Конусовидна дупка ...
крачка - мн. крачки, ж. 1. Разстоянието при едно преместване на крака; стъпка. Направи една крачка напред. Голяма крачка. 2. Прен. Начин на...
накрай - предлог. 1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село. 2. Като нареч....
накрая - нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея.
открай - нареч. Разг. Отначало, от много време насам. • Открай докрай. Изцяло.
покрай - предлог. 1. Близо до, край. Минавам покрай него. 2. Около. Заобикалям покрай парка. 3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: