ко-о-- - Намерени са 10 думи от търсенето |
когото - вж. който. |
котора - мн. котори, ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори. // същ. умал. которка, мн. которки, ж. |
кодоша - кодошиш, мин. св. кодоших, мин: прич. кодошил, несв.; кого. Разг. Правя кодош. — кодоша се. Правя си кодош е някого. |
кокона - мн. кокони, ж. Разг. Пренебр. 1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона. 2. Капризен, придир... |
кокоря - кокориш, мин. св. кокорих, мин. прич. кокорил, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх). — кокоря се. 1. Гледам с... |
кокоши - кокоша, кокоше, мн. кокоши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния. • Кокоши... |
колода - мн. колоди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти. |
колоид - само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор. |
колона - мн. колони, ж. 1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморн... |
корона - мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Пр... |