мн. кори, ж. 1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора. 2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори. 3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб. 4. Лист от тесто. Кори за баница. 5. Корица на книга. Учебникът е с дебели кори. 6. Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част. Раната хвана кора. Снегът има твърда кора от лед. Земна кора. // същ. умал. коричка, мн. корички, ср. Коричка сапун. • Чета от кора до кора. Прочитам цялата книга.
Съновник: Кора
Hа дърво ако белиш насън, обвий в мълчание личния си живот. Aко видиш дърво без кора, ще ти отнемат нещо много ценно.