коп - Намерени са 142 думи от търсенето |
копач - мн. копачи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи. |
копая - копаеш, мин. св. копах, мин. прич. копал, несв.; какво. 1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за... |
копие - мн. копия, ср. 1. Истор. Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх. Пробождам е копие. 2. Спортен уред — дълга пръчка с остъ... |
копка - мн. копки, ж. 1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка. 2. Копване. 3. Разг. Ду... |
копна - копнеш, мин. св. копнах, мин. прич. копнал, св. — вж. копвам. |
копой - мн. копой, (два) копоя, м. 1. Остар. Ловно куче. 2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа. • Душа като копой. 1. Имам... |
копче - мн. копчета, ср. 1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор,... |
скопя - скопиш, мин. св. скопих, мин. прич. скопил, св. - вж. скопявам. |
вкопая - вкопаеш, вкопах, вкопал.- вж. вкопавам. |
вкопча - вкопчиш, мин. св. вкопчих, мин. прич. вкопчил, св.— вж. вкопчвам. |
копаня - мн. копани, ж. Продълговат плитък съд, издълбан от дърво; корито. |
копито - мн. копита, ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подк... |
коптор - мн. коптори, (два) коптора, м. 1. Малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикн. нестроителни материали. В предградият... |
копвам - копваш, несв, и копна, св. Забивам инструмент, обикн. в земята, един път или няколко пъти по един път. Където копнеш, вода излиза. |
копеле - мн. копелета, ср. 1. Извънбрачно дете. 2. Жарг. Лош човек, мръсник. Излъга ме, копелето му с копеле. |
копнеж - мн. копнежи, м. Много силно желание за нещо; мечта. Копнеж за щастие. Любовен копнеж. |
копнея - копнееш, мин. св. копнях, мин. прич. копнял, несв. 1. За кого/ за какво. Изпитвам силно желание за нещо или някого, който ми липсв... |
копула - само ед. 1. Спец. В биологията — свързване. 2. Спец. В езикознанието — спомагателен глагол, който служи за свръзка. |
окопая - окопаеш, мин. св. окопах, мин. прич. окопал, св. — вж. окопавам. |
прокоп - мн. прокопи, (два) прокопа, м. Дълъг изкоп за отвеждане на вода; канал. |