мн. контрибуции, ж. 1. Спец.
Обезщетение в
пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения
след война. На държавата са наложени тежки контрибуции. 2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано
население. // прил. контрибуционен, контрибуционна, контрибуционно, мн. контрибуционни.