ком - Намерени са 196 думи от търсенето |
комбинаторика - само ед. Дял от елементарната математика, който изучава видовете комбинации с краен брой елементи или числа. // прил. комбинаторен... |
комендантство - мн. комендантства, ср. 1. Учреждение, оглавявано от комендант (в 1 и 2 знач.). 2. Личният състав, както и сградата на такава служб... |
компенсаторен - компенсаторна, компенсаторно, мн. компенсаторни, прил. Който е приспособителен, компенсационен. Компенсаторен механизъм. |
компрометирам - компрометираш, несв. и се.; кого/ какво. Излагам, уронвам престиж с думи или постъпки. С държанието си ме компрометираш. — компром... |
компютризация - само ед. Внедряване на компютърна техника в производството и бита, в творческите проучвания, в образованието. |
рекомунизация - само ед. Процес на постепенно връщане на комунистическа партия в структурите на властта и в икономическата система. |
командировъчно - мн. командировъчни, ср. Разг. Писмена заповед за командировка. Заверявам командировъчното си. |
командировъчни - само мн. Паричните средства, които се полагат за една командировка. Още не съм си получил командировъчните. |
безкомпромисен - безкомпромисна, безкомпромисно, мн. безкомпромисни. Който не прави, не допуска и не е свързан с компромиси. // нареч. безкомпромис... |
комерсализация - само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба. |
компенсационен - компенсационна, компенсационно, мн. компенсационни, прил. Който се отнася до компенсация. Компенсационни средства. |
полакомявам се - полакомяваш се, несв. и полакомя се, св.; за какво. Приисква ми се да притежавам нещо, ламтя за нещо. |
главнокомандващ - главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м.Върховен командир на армията на една държава по време на война. |
комерсиализирам - комерсиализираш, несв. и св.; какво. Пренебр. Подчинявам на печелене на пари. Комерсиализирам спорта. — комерсиализирам се. Ставам... |
главнокомандуващ - главнокомандуващият, главнокомандуващия, мн. главнокомандуващи, м.Главнокомандващ. |
компаративистика - само ед. Спец. Раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици. // прил. компаративистичен, ... |