мн. комини, (два) комина, м. 1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. Комините на къщите димят. На комина е кацнала птица. 2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и др. Заводски комин. // същ. умал. коминче, мн. коминчета, ср. • Пуша като комин. Пуша много (цигари).

Aко сънуваш, ще имаш семейно щастие. Димящ комин е символ на разбирателство, срутен комин - на раздор. Kоминочистач е знак за голям късмет. Kомин на фабрика означава забогатяване, но и охладняване на чувства между партньори.

stack