относ. нареч.
Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено
изречение за
време, което съвпада с времето, означено в главното изречение, или го следва.
Когато обяснявах, вие си приказвахте. Когато се прибрах, нея вече я нямаше. 2. За въвеждане на подчинено определително изречение със значение за тъждество по време с определяе-мата дума. В годината, когато се преселих тук, зимата беше много студена. • Когато и да е. По всяко време. Можеш да ми позвъниш когато и да е, ще бъда вкъщи.