клъцваш, несв. и
клъцна, св. 1. Какво/
кого.
Рязвам или
отрязвам рязко.
Клъцна ухото на животното за белег. Някога на всяко пиленце клъцваха по един пръст с брадвата, за да ги разпознават. 2. Прен. Разг. Режа нещо бързо, лесно или искам да го представя за бързо и лесно. Клъцнаха ли те в болницата? 3. Прен. Разг. Засягам остро с думи. Па всяка крачка искаше да клъцне жена си. — клъцвам се/клъцна се. Порязвам се. Като се бръснеше, се клъцна по бузата.