| кле - Намерени са 78 думи от търсенето |
|---|
| клетва - мн. клетви, ж. 1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам кле... |
| клетка - мн. клетки, ж. 1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка. 2. Кафез за птици. 3. Помещение ... |
| заклещя - заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се. — еж. заклещвам. |
| стъклен - стъклена, стъклено, мн. стъклени, прил. 1. Който е направен от стъкло. Стъклена лампа. Стъклен прозорец. 2. Който притежава качест... |
| щръклея - щръклееш, мин. св. щръклях, мин. прич. щръклял, несв. Тичам, щурея, беснея. |
| клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к... |
| клепоух - клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши. |
| клевета - мн. клевети, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си. |
| клепвам - клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши. |
| проклет - проклета, проклето, мн. проклети, прил. 1. Когото са проклели; прокълнат. 2. Недобър, лош като характер или като поведение, проява... |
| нуклеин - мн. нуклеини, м. Спец. Вещество, богато с фосфор, което се съдържа в клетъчните ядра. // прил. нуклеинов, нуклеинова, нуклеиново, ... |
| беклеме - мн. беклемета.Остар. Постройка за стража на път или граница. |
| клеветя - клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети. |
| клетник - мн. клетници, м. Нещастен, злочест човек. |
| дамоклев - дамоклева, дамоклево, мн. дамоклеви, прил. • Дамоклев меч. Непосредствена, надвиснала голяма опасност. |
| заклевам - заклеваш, несв. и закълна, св.; кого. 1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да н... |
| заклеймя - заклеймиш, мин. св. заклеймих, мин. прич. заклеймил, св. — вж. заклеймявам. |
| щръклест - щръклеста, щръклесто, мн. щръклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака, висок, слаботелесен. |
| клетница - мн. клетници, ж. Жена клетник. |
| склероза - само ед. 1. Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращени... |