Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кла - Намерени са 112 думи от търсенето
докладвам - докладваш, несв. 1. Правя служебен доклад. Докладвах (за) произшествието. 2. Обикн. в армията — съобщавам за пристигането на някак...
докладчик - мн. докладчици, м. Лице, което изнася доклад.
заклатвам - заклатваш, несв. Заклащам.
стъклария - мн. стъкларии, ж. Стъклени изделия. Много стъклария имат. Събрали са се един куп стъкларии.
клакьорка - мн. клакьорки, ж. Жена клакьор.
надкласов - надкласова, надкласово, мн. надкласови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов.
кланям се - кланяш се, несв. 1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета. 2. На какво. Почитам; прекланям се пред б...
клатушвам - клатушваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам. — клатушвам се/клатушна се. Люшвам се един път насам-натам.
клатушкам - клатушкаш, несв. Разг. Клатя. — клатушкам се. Клатя се.
наклаждам - наклаждаш, несв. и наклада, св.; какво. Натрупвам дърва, за да ги запаля; запалвам огън. Наклаждам печката.
прекланям - прекланяш, несв. и преклоня, св. Навеждам. Прекланям глава. — прекланям се/ преклоня се. Изразявам почит, смирение, покорство. • П...
прикладен - прикладна, прикладно, мн. прикладни, прил. Диал. Който е любезен, приветлив. Прикладни хора.
разкладка - обикн. ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка.
разклатен - разклатена, разклатено, мн. разклатени, прил. 1. Който се е разклатил. Разклатена маса. 2. Прен. Който е отслабен, нестабилен, неу...
разклащам - разклащаш, несв. и разклатя, св.; какво. 1. Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам. Вятърът разклаща клоните на дърветата. ...
складирам - складираш, несв. и св.; какво. 1. Оставям в склад. 2. Разг. Събирам, натрупвам, струпвам в голямо количество, като в склад. Склади...
декламирам - декламираш, несв. и св. Правя декламация (в 1 и 3 знач.).
декламатор - мн. декламатори, м. Лице, което декламира. // прил. декламаторски, декламаторска, декламаторско, мн. декламаторски.
декламация - мн. декламации, ж. 1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели. 2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат ...
декларатор - мн. декларатори, м. Лице, което декларира нещо.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: