| кла - Намерени са 112 думи от търсенето |
|---|
| докладвам - докладваш, несв. 1. Правя служебен доклад. Докладвах (за) произшествието. 2. Обикн. в армията — съобщавам за пристигането на някак... |
| докладчик - мн. докладчици, м. Лице, което изнася доклад. |
| заклатвам - заклатваш, несв. Заклащам. |
| стъклария - мн. стъкларии, ж. Стъклени изделия. Много стъклария имат. Събрали са се един куп стъкларии. |
| клакьорка - мн. клакьорки, ж. Жена клакьор. |
| надкласов - надкласова, надкласово, мн. надкласови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов. |
| кланям се - кланяш се, несв. 1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета. 2. На какво. Почитам; прекланям се пред б... |
| клатушвам - клатушваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам. — клатушвам се/клатушна се. Люшвам се един път насам-натам. |
| клатушкам - клатушкаш, несв. Разг. Клатя. — клатушкам се. Клатя се. |
| наклаждам - наклаждаш, несв. и наклада, св.; какво. Натрупвам дърва, за да ги запаля; запалвам огън. Наклаждам печката. |
| прекланям - прекланяш, несв. и преклоня, св. Навеждам. Прекланям глава. — прекланям се/ преклоня се. Изразявам почит, смирение, покорство. • П... |
| прикладен - прикладна, прикладно, мн. прикладни, прил. Диал. Който е любезен, приветлив. Прикладни хора. |
| разкладка - обикн. ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка. |
| разклатен - разклатена, разклатено, мн. разклатени, прил. 1. Който се е разклатил. Разклатена маса. 2. Прен. Който е отслабен, нестабилен, неу... |
| разклащам - разклащаш, несв. и разклатя, св.; какво. 1. Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам. Вятърът разклаща клоните на дърветата. ... |
| складирам - складираш, несв. и св.; какво. 1. Оставям в склад. 2. Разг. Събирам, натрупвам, струпвам в голямо количество, като в склад. Склади... |
| декламирам - декламираш, несв. и св. Правя декламация (в 1 и 3 знач.). |
| декламатор - мн. декламатори, м. Лице, което декламира. // прил. декламаторски, декламаторска, декламаторско, мн. декламаторски. |
| декламация - мн. декламации, ж. 1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели. 2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат ... |
| декларатор - мн. декларатори, м. Лице, което декларира нещо. |