кефът, кефа, само ед., м. Разг. 1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа. 2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене. 3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа. • Имам кеф (за нещо). Разг. Имам желание да правя нещо. Цнес нямам кеф за работа. • Става/ стане ми кеф. Разг. Прави ми удоволствие. • Гледай си кефа! Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!