| каз - Намерени са 83 думи от търсенето |
|---|
| сказуемо - мн. сказуеми, ср. Спец. В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован... |
| указание - мн. указания, ср. 1. Наставление, съвет, предписание, инструкция, насока за работа или действие. Давам указания. Получавам указани... |
| указател - указателят, указателя, мн. указатели, м. Книга или брошура, сбор от данни и сведения за справки; справочник. Телефонен указател на... |
| недоказан - недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина. // същ. недоказ... |
| казанджия - мн. казанджии, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия. |
| наказание - мн. наказания, ср. 1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание. 2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло.... |
| неизказан - неизказана, неизказано, мн. неизказани, прил. 1. Който не е изказан; неизречен. Неизказана мисъл. 2. Който не може да се изкаже ил... |
| преразказ - мн. преразкази, (два) преразказа, м. Писмено или устно преразказване на нещо разказано, написано. |
| показалец - мн. показалци, (два) показалеца, м. 1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва. 2. Списък на имена, предмети... |
| показалка - мн. показалки, ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др. |
| показание - мн. показания, ср. 1. Данни, които свидетелстват за нещо. 2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с... |
| показател - показателят, показателя, мн. показатели, (два) показателя, м. 1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или ход... |
| приказвам - приказваш, несв. 1. Разг. Говоря. Той само приказва. 2. С кого. Разговарям. Приказвам с приятели. — приказвам си. 1. Говоря сам на... |
| приказлив - приказлива, приказливо, мн. приказливи, прил. Който обича да говори много. Приказлива жена. // същ. приказливост, приказливостта, ... |
| разказвам - разказваш, несв. и разкажа, св.; какво, на кого. С думи описвам, обяснявам случки и истории, на които съм бил свидетел, които съм ... |
| разказвач - мн. разказвачи, м. 1. Човек, който (умее да) разказва. 2. Автор на разкази (във 2 знач.). // прил. разказвачески, разказваческа, р... |
| казуистика - само ед. 1. Спец. В правото — приложение на частни юридически случаи към общите статии на закона. 2. Прен. Ловкост, извратливост п... |
| подсказвам - подсказваш, несв. и подскажа, св.; какво, на кого. 1. Казвам на някого незабелязано нещо, което той трябва да произнесе. Подсказва... |
| преизказен - преизказна, преизказно, мн. преизказни, прил. Спец. В граматиката — който се отнася до преизказване. Преизказни глаголни форми. Пр... |
| заприказвам - заприказваш, несв. и заприкажа, св. 1. Започвам да приказвам. 2. Кого. Заговарям. Срещнах го вчера и го заприказвах. - заприказвам... |