Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кав - Намерени са 74 думи от търсенето
пухкав - пухкава, пухкаво, мн. пухкави, прил. 1. Пухест. 2. Рохкав, сипкав.
рохкав - рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст.
синкав - синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач.
сивкав - сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто.
сипкав - сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал.
такава - — вж. такъв.
тепкав - тепкава, тепкаво, мн. тепкави, прил. Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете.
туткав - туткава, туткаво, мн. туткави, прил. Разг. Който се тута; пипкав, бавен, несръчен. // нареч. туткаво. // същ. туткавост, туткавост...
шаркав - шаркава, шаркаво, мн. шаркави, прил. Разг. Болен от шарка
шишкав - шишкава, шишкаво, мн. шишкави. Твърде дебел; тлъст. // същ. шишкавина.
блудкав - блудкава, блудкаво, мн. блудкави, прил.1. За питие — което няма никакъв вкус.2. Прен. Който е лишен от дълбочина; повърхностен, пр...
бляскав - бляскава, бляскаво, мн. бляскави, прил.1. Който излъчва или отразява ярка светлина. Бляскави звезди.2. Блестящ (във 2 знач.). Бляс...
кавалер - мн. кавалери, м. 1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка. 2. Придружител или пар...
каверна - мн. каверни, ж. 1. Кухина, най-често в скала; пещера. 2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза.
кавички - само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи ("..."), за ограждане на цитати, заглавия и др. • В к...
трескав - трескава, трескаво, мн. трескави, прил. 1. Който има треска. 2. Който се извършва с голяма бързина и напрежение. Трескави приготов...
хрипкав - хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж.
хрупкав - хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раз...
ръкавица - мн. ръкавици, ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ...
ръкавели - само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: