| кав - Намерени са 74 думи от търсенето | 
|---|
| пухкав - пухкава, пухкаво, мн. пухкави, прил. 1. Пухест. 2. Рохкав, сипкав. | 
| рохкав - рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст. | 
| синкав - синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач. | 
| сивкав - сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто. | 
| сипкав - сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал. | 
| такава - — вж. такъв. | 
| тепкав - тепкава, тепкаво, мн. тепкави, прил. Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете. | 
| туткав - туткава, туткаво, мн. туткави, прил. Разг. Който се тута; пипкав, бавен, несръчен. // нареч. туткаво. // същ. туткавост, туткавост... | 
| шаркав - шаркава, шаркаво, мн. шаркави, прил. Разг. Болен от шарка | 
| шишкав - шишкава, шишкаво, мн. шишкави. Твърде дебел; тлъст. // същ. шишкавина. | 
| блудкав - блудкава, блудкаво, мн. блудкави, прил.1. За питие — което няма никакъв вкус.2. Прен. Който е лишен от дълбочина; повърхностен, пр... | 
| бляскав - бляскава, бляскаво, мн. бляскави, прил.1. Който излъчва или отразява ярка светлина. Бляскави звезди.2. Блестящ (във 2 знач.). Бляс... | 
| кавалер - мн. кавалери, м. 1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка. 2. Придружител или пар... | 
| каверна - мн. каверни, ж. 1. Кухина, най-често в скала; пещера. 2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза. | 
| кавички - само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи ("..."), за ограждане на цитати, заглавия и др. • В к... | 
| трескав - трескава, трескаво, мн. трескави, прил. 1. Който има треска. 2. Който се извършва с голяма бързина и напрежение. Трескави приготов... | 
| хрипкав - хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж. | 
| хрупкав - хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раз... | 
| ръкавица - мн. ръкавици, ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ... | 
| ръкавели - само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа. |