и--- - Намерени са 23 думи от търсенето |
игла - мн. игли, ж. 1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. ... |
игра - мн. игри, ж. 1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти. 2. Спортно занимание с определени правила. Игра... |
изба - мн. изби, ж. Мазе, зимник, обикн. на къща. • Винарска изба. Предприятие, където се приготвя и се държи вино. |
идол - мн. идоли, м. 1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество. 2. Човек, който е почитан, обожаван;... |
имот - мн. имоти, (два) имота, м. 1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот. 2. Къща с двор или земя с постройки. И... |
ино- - Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, друг, напр. иноземен, иноплеменен, инороден и др. |
инок - мн. иноци, м. Монах, калугер. |
илач - мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек. |
имам - имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплом... |
инак - нареч. Иначе. |
инат - само ед. Разг. 1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини. 2. Като пр... |
ищах - само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа. |
ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец. |
иглу - само ед. Ледена къща у канадските ескимоси. |
иден - идна, идно, мн. идни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения. |
идея - мн. идеи, ж. 1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят... |
имен - мн. именни, прил. • Имен ден. Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ив... |
ищец - мн. ищци, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда. |
ибис - мн. ибиси, (два) ибиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни. |
идиш - само ед. Език на евреите в Източна и Средна Европа, възникнал през X — XII век на основата на източнонемски диалект. |