и------ - Намерени са 256 думи от търсенето |
изхраня - изхраниш, мин. св. изхраних, мин. прич. изхранил — вж. изхранвам. |
изцапам - изцапаш, св. — вж. изцапвам. |
изчадие - мн. изчадия, ср. 1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение. 2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извра-теност.... |
изчакам - изчакаш, св. — вж. изчаквам. |
изчезна - изчезнеш, мин. св. изчезнах, мин. прич. изчезнал, св. — вж. изчезвам. |
изчукам - изчукаш, св. — вж. изчуквам. |
изяждам - изяждаш, несв. и изям, св. 1. Какво. Ям докрай. Изядох си обяда. Изядох ябълката.2. Прен. Разг. Какво. Изхарчвам, изразходвам. Кол... |
икебана - само ед. Японско изкуство за подреждане на цветя и клонки във ваза съобразно с определени правила и символи. Изучавам икебана. |
инвазия - само ед. 1. Нахлуване, влизане, нашествие. Инвазия на войски в чужда територия. 2. Спец. В медицината — проникване на болестни при... |
инвалид - мн. инвалиди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвал... |
инициал - мн. инициали, (два) инициала, м. 1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само и... |
интрига - мн. интриги, ж. 1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души. 2. Любовна връзка с нетрае... |
инфанта - мн. инфанти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля. |
инфаркт - мн. инфаркти, (два) инфаркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък о... |
иреален - иреална, иреално, мн. иреални, прил. Нереален, недействителен. |
исихаст - мн. исихасти, м. Последовател на исихазма. |
истукан - мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено. |
изстудя - изстудиш, мин. св. изстудих, мин. прич. изстудил, св. - вж. изстудявам. |
избумтя - избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтял, св. — вж. избумтявам. |
избухтя - избухтиш, мин. св. избухтях, мин. прич. избухтял, св. — вж. избухтявам. |